Асен Йорданов – Учен, Изобретател, Прославил България в САЩ и Баща на българската авиация!

Асен Йорданов остава в историята на две страни. В България се знае малко за този смел изобретател, но той е основателят на авиоинженерството в нашата родина и има голям принос в развитието на световната авиация. Той е сред почетните граждани на Ню Йорк, портретът му може да бъде видян в залата на славата на Нюйорското летище Ла Гуардия“ , намира място в Смитсонския институт и има кръстен залив на негово име в Антарктида “Jordanoff Bay”.

Асен Йорданов е роден в София на 2 септември  1896 г. Има честта да се роди в заможно и изключително образовано семейство. Баща му, Христо,  споделя, че като малък любимото занимание на неговия син са хвърчилата. Самият Христо Йорданов е инженер химик и верен на веруюто, че страстта към науката и към желанието да се лети се предава от баща на син, той води сина си на различни технологични изложби по целия свят. Италия, Швейцария и Франция са страните, в които младия Асен попива най-новото от научните тенденции и с нестихващ интерес разглежда представяните макети на нови изобретения.

Не след дълго Асен изобретява първия си планер с подръчни материали и полита за първи път през 1912г. Големият авиатор по-късно си спомня: "На практика аз въпреки мизерните ми ресурси скоро можах да конструирам истински планер като използвах бамбукови пръти, тел, части от разглобено пиано и двете колела от собствения ми велосипед. От всичко се получи нещо като огромно хвърчило.“

Скоро след това бащата на Асен за огромна радост на цялото семейство купува автомобил Форд. През 1912 г. той е един от първите в София. Едва 16 годишен и без да има шофьорска книжка, Асен започва да кара колата, за да спечели малко джобни пари като бъде такси. Един ден го наема богата двойка от Русе. Оказало се, че те познават д-р Йорданов, който им е помогнал в труден момент. Нямайки деца и възхитени от зрелостта на Асен те го поканват да прекара лятната си ваканция заедно с тях в Париж. Родителите бързо му разрешават и скоро момчето в рамките само на една година има втори шанс да посети Франция. Там неговата мечта е да се добере до световно известното авиоучилище Лиу Блерио, но кой би допуснал едно 16-годишно момче от почти неизвестната Българи да учи там, въпреки че вече беше построил първия си планер. Прекарва дни на летището да гледа как излитат и кацат самолетите. Един ден той усеща една ръка на рамото си и чува някой да казва на чист български: "Аз зная отлично кой си ти, така завладян от всички тези самолети. В къщи аз съм чувал за твоя планер и за теб, който си луд по летенето." Това е добре известният български авиатор поручик Симеон Петров. Късметът най-после се усмихва на Асен и без никакви формалности той е представен на самия Блерио (Bleriot). Много скоро към българските офицери-пилоти, които са в Етамп (Étampes) на обучение, се присъединява и техният млад сънародник. Той не е официално записан и за него няма диплома, но посещаването на известното авиаторско училище заедно с велики летци изиграва огромна роля в оформянето на бъдещия пилот.

Реализирането на детската мечта към хвърчилата и летенето изглежда вече в ход. Но този полет към детското хоби на Асен Йорданов е спрян от военно-политическата обстановка на Балканите. През 1912 г. избухва Балканската война и всички годни за служба мъже в България са привикани на фронта. Едно момче, ненавършило пълнолетие, едва на шестнадесет години се записва добролец. Но отново няма да бъде далеч от самолетите, защото ще започне работа като механик в аеропланното отделение край Свиленград.

Престоят на Асен Йорданов край Свиленград ще даде своя плод след няколко години. На 10 август 1915 г. създава  първия български самолет, носещ името „Йорданов-1“. Изобретателят му Асен Йорданов  е едва на деветнадесет години, но вече е основоположник на българската авиация.

През май 1921 г. Асен Йорданов и неговият приятел пилотът Александър (Сашо) Стоянов прочитат в Германското списание Флугшпорт (Flugsport) една обява: "Международната авиационна федерация заедно с аероклубовете на Америка, Германия и Франция организират състезание за обиколка на земята със самолет. Маршрутът ще започва от Ню Йорк, а в Сиатъл, Йокохама, Солун и Париж ще има контролни точки... Наградата от един милион долара ще бъде дадена на авиатора, който пръв, за по-малко от 100 дни обиколи земята..."

Йорданов пише писмо до тогавашния премиер Александър Стамболийски: "Имайки предвид важността и значимостта на този епохален проект - първи в историята на авиацията и може би единствен по рода си в следващото десетилетие... Той ще даде шанс на представители на всички цивилизовани нации да се срещнат на рицарски турнир във въздуха и да премерят своята сила и издръжливост... Ние искаме да убедим господата министри, че не търсим лични изгоди, а искаме да ни бъден даден шанс да покажем българския дух от най-добрата му страна...

Правителството удовлетворява молбата за финансова поддръжка и дава на двамата авиатори сумата от 6000 долара, за да вземат участие във великото начинание. И така един ден двамата смелчаци се озовават в Америка да бранят името на България, но ги чака разочарование - състезанието е отложено. Всичко това напълно променя плановете на двамата българи и обмисляйки ситуацията Асен Йорданов решава на остане в Съединените Щати, където по-късно ще намери своята нова родина. Ще започне най-бляскавия етап от летателната кариера на Асен Йорданов. Но първо ще му се наложи да измине стъпките от най-ниското ниво – ще се посвети на изучаването на английски и да се препитава като рине сняг по Нюйорските улици, а когато е достатъчно уверен, ще постъпи като чертожник в конструкторско бюро, а след него ще стане и летец-изпитател. Успява да отдели и достатъчно време и средства, за да завърши аероинжинерство, химия, физика и радиоинжинерство.

През 1941 г. ще се случи нещо немислимо – създателят на първия български самолет ще основе дружеството „Jordanoff Aviation Company“. Офисите му са разположени на цели четири етажа и се помещават не къде да е, а в сърцето на Ню Йорк, на „Медисън Авеню“. Наред със своята изследователска работа, Асен Йорданов се стреми да предаде своите придобити с безброй усилия познания на всички, които споделят неговата страст към летенето. За целта създава над десет практически ръководства, в които на разбираем език и с илюстрации обяснява как трябва да се подготвят един пилот и самолетът му. Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Написаните от Асен Йорданов учебници са разпространени в над 750 000 екземпляра в САЩ и Европа, даже и в СССР, и които стават настолни книги за летците и хората от авиоиндустрията.

През петдесетте години Асен Йорданов „приземява“ своите научни стремежи и фокосира изследванията си вече върху автомобилите и повишаването на тяхната сигурност. И в тази сфера ще остави следа, като един от създателите на въздушната възглавница и дал началото на още много други устройства и изобретения, на които в последствие ще се основат световно известни компнаии.

Асен Йорданов умира на възраст 71 години на 18 октомври 1967 г. близо до Ню Йорк. Прахът му е разпръснат от самолет в небето на Америка - достоен край за човек, който е посветил целия си живот на прокарване на път през простора.

С това огромно книжно наследство и принос в разработване на различни типове самолети в САЩ, Асен Йорданов става най-известният български авиоинженер в света. Няма да е пресилено, ако кажем, че той учи амерканските летци на науката за летене.