Исторически Улици в Сърцето на кв. Кръстова Вада - Сашо Николов – Сладура и Асен Йорданов
На две улици на Историята се намира Sladura Place – малко и уютно ритейл пространство създадено за удобството на живеещите в квартал Кръстова вада, както и на всеки случайно минаващ и желаещ да отдели време за малко покупки, детски игра и сладка раздумка със съсед или приятел.
Ще започнем с кратка биография за един от най-талантлините и емблематични цигулари в Българската музикална история, който тоталитарния режим заклеймява като „упадъчен елемент“.
Ако попитате жителите на Пловдив за Сашо Сладура, най-вероятно ще бъдете насочени към стария град, където се намира музикалното училище, античният театър и една специална зашеметяваща панорама. Сред всички красоти ще попаднете и на паметник на млад мъж с цигулка, облечен в елегантно сако и вратовръзка. Най- често следва репликата „Хайде да се снимаме“. Едва ли всички тези хора днес подозират каква тежка и трагична съдба е имал този спретнат и весел човек.
Историята на Александър Георгиев Николов и по-известен под прякора- Сашо Сладура е специална за българското изкуство. Той е известен джазов музикант спечелил адмирациите на публиката с невероятния си талант, шеговит характер и остроумие.
Роден е на 15 септември 1917г. в Плевен и е със смесено потекло. Баща му е инженер Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина в столицата, парк Кайлъка в Плевен, Цар- Симеоновата градина в Пловдив. Майка му е чехкиня, дъщеря на Шведски морски капитан. Александър първо учи в италианското училище, после в елитния френския колеж в Пловдив „Сент Августин“. Там всички учители виждат, че младият русокоско има нежна душа, която трепти на струните на изкуството. Музиката, поезията и рисуването са само част от неговите таланти. Мнозина казвали, че Александър спокойно щял да бъде виртуоз във всяко едно от избраните изкуства, но музиката спечелила сърцето му и затова съвсем естествено продължава своето висше образувание в консерваторията в Прага.
След завръщането му в България започва работа в царския симфоничен оркестър, разформирован след 9- ти септември. Междувременно джазът навлиза стремглаво през Атлантическия океан в Европа и Сашо Сладура намира своя пристан като цигулар в столичното джаз трио „Овчаров“, вокалист на което е самата Леа Иванова. Бохемският начин на живот, примесен с неприемливият стил музика, който групата свири, превръщат музикантите в обект на наблюдение от страна на властта. Отличителна черта на неговия характер е, че той никога не се съобразява с мисленето и разбиранията на тогавашните властимащи. Пиперливият му език както и безспорната му музикална дарба го превръщат в любимец на свободомислещите българи. Прякорът му е следствие на характерното му закачливо и веселяшко поведение. Сладура обича да се шегува с всичко и с всеки, без оглед на социален статус или личностни характеристики. Комунистическите управници са чести гости на забавите, недостъпни за народа от заводските цехове и строителните площадки. На различни официални празници и негови изпълнения идва да слуша джаз и самият Вълко Червенков с антуража си. Както стана дума, Сладура не се страхува да разказва вицове и да усмива тогавашния режим, и неговите видни представители. Всички вицове срещу режима са неговата лична форма на протест срещу множеството репресии.
За съжаление това му коства в последстиве свободата и живота, и за бохема Сашо Сладура става особено тежко положението след 1956г, кагато Тодор Живков идва на власт. Държавна сигурност започва да следи Сладура и агенти на службите го подслушват и докладват ежедневно и навсякъде. Папката на „Обекта“, както ченгетата са кръстили Сашо Сладура в досието му, става все по-дебела., защото шегаджията не прощава с вицовете си и на новите управници.
На 25 декември 1959 г. той получава първата си присъда за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Осъден на 1 година, Александър Николов излежава в затвора 7 месеца. Той обаче не се радва дълго на свободата си. На 19 август МВР издава заповед музикантът да бъде изселен в разградското село Ушинци и да работи в местното ТКЗС. Още в края на 1959 г. Мирчо Спасов е започнал да съставя списък за ликвидирането на „упадъчни елементи“ и на първо място в него е Александър Николов „Сладура“. На 15 септември 1961 г., навръх рождения му ден, Сашо е арестуван и след като прекарва осем нощи в килиите на ДС, се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг“, край Ловеч. Версиите са разлини колко точно дни на малтретиране е изкарал там, но съдбата му е ясна.
Независимо как и кога умира с естественото си чувство за хумор и музикалният си талант, Сладура оставя трайна следа и се превръща в легенда.
За съжаление, той и много други значими фигури за нашето интелектуално развитие получават тази участ и монументът в Стария град в Пловдив е изграден от негов съученик и емигрант в САЩ – Др Лазаров в памет на всички интелектуалци - жертви на комунистическия режим.
